Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) публикува тази седмица свое решение, с което сваля цената за достъп на конкурентни телекоми до каналната мрежа на "Виваком".

Документът е закъснял, но все пак има сериозни ползи от него за бизнеса. След дългогодишните спорове за таксите на "Виваком", очертава се новото поле за конфликти да е въпросът: "Нуждае ли се оптичният кабел от защитна тръба?".

Месечният наем на кабел, който интернет доставчиците ще плащат на "Виваком", пада от 20 ст. на 8 ст. за линеен метър. Това ще насърчи повече компании да инвестират в полагане на оптични кабели в подземната мрежа на "Виваком".

Решението на КРС е с незабавно изпълнение, което означава, че то е валидно, дори да е обжалвано в съда. В резултат от "Виваком" очакват през 2011 г. приходите й от наем да паднат с 15%, без да уточняват абсолютни стойности. Според неофициални изчисления постъпленията на "Виваком" от каналната мрежа са между 60 и 90 млн. лв. годишно.

Цената от 8 ст. важи докато "Виваком" не изчисли нови такси, базирани на нейните разходи и одобрени от регулатора. Срокът за това е 30.11.2011 г. В решението на КРС е записано, че ако до тогава "Виваком" не предложи нови цени, таксата се вдига до 16 ст. Тя става по-висока, защото оптичният кабел ще бъде поставен в защитна тръба.

"Този текст датира от времето, когато оптичният кабел не беше достатъчно здрав. Сега технологията е друга, така че защитната тръба е излишна", коментира Страхил Иванов, председател на Сдружението на независимите интернет доставчици.

Той добави, че на много места в каналната мрежа няма място за поставяне на защитна тръба. От "Виваком" контрират, че липсата на задължение за защитна тръба "създава сериозни предпоставки за хаос в каналната мрежа, аналогичен на този създаден от кабелите по сградите, особено в центъра на столицата."

От бившия държавен телеком добавят също, че не са съгласни с "промяната на начина на таксуване на кабели в каналната мрежа от таксуване на метър към таксуване на квадратен сантиметър." Те твърдят, че не разполагат с налична информация за сечението на кабелите и изчисляването на подобно таксуване става почти невъзможно.

В по-ранно становище на "Мобилтел" до КРС потвърждава, че бившият държавен телеком няма информация за дължината и сечението на положените кабели. Не е ясно как може да се промени решението, предвид, че то е окончателно, затова "Виваком" най-вероятно ще обжалва акта на КРС във Върховен административен съд (ВАС).

Вече има прецедент, в който съдът спира по-ниските цени за достъп до каналната мрежа. В началото на февруари ВАС спря решение на КРС от есента на 2010 г., което принуждаваше "Виваком" да свали месечния наем до 8 ст. Регулаторът обжалва съдебното решение на втора инстанция. Междувременно "Виваком" продължава да фактурира на по-високите цени. Повторно спиране на по-ниските такси ще забави значително инвестициите на конкурентните на "Виваком" телекоми в оптична мрежа.

КРС регулира инфраструктурата на бившия държавен телеком, защото е с нациoнален обхват. На практика ако доставчик на интернет иска в бъдеще да има национална оптична мрежа, той трябва да положи кабелите си в шахтите на "Виваком".

Инвестицията в собствена канална мрежа в градските райони е немислима. От 118 предприятия, декларирали през 2009 г. пред КРС, че имат канална мрежа, едва 5 имат приходи от нея. Не на последно място българският закон изисква доставчиците на интернет да положат кабелите си под земята в населени места с над 10 хил. души. През тази седмица например ДНСК отряза висящи кабели на 10 интернет доставчици в центъра на София.

"Твърдо против сме рязането на кабели. Всички членове на Сдружението на независимите интернет доставчици работят по полагането на своите мрежи под земята", заяви Страхил Иванов.
 

Въпреки ползите, решението на КРС за каналната мрежа е изключително закъсняло. Общественото обсъждане по проекта на регулатора започна през юли 2009 г. От тогава до днес пазарът се е променил сериозно.

Показателно е, че повечето от компаниите, изпратили становище по тогавашния проект, прераснал в решение, сега са изкупени от по-големи доставчици или са придобили по-малки компании. Трети не са дочакали по-ниските цени, защото са фалирали или прекратили дейност.

Източник: КАПИТАЛ